Калимок

Защитена местност „Калимок – Бръшлен”

Местоположение: село Ряхово, село Бабово, село Голямо Враново, село Бръшлен, община Сливо поле, област Русе и село Цар Самуил, село Нова Черна, с. Старо село, град Тутракан, община Тутракан, област Силистра.

Площ: 5 952.349 дка, горски и поземлен фонд. Стопанисва се от община Сливо поле и ДЛС “Дунав” и от община Тутракан и ДГС “Тутракан”. Има и частна собственост.

Заповед за обявяване: Заповед № РД – 451 от 04.07.2001 г. на министъра на околната среда и водите. Утвърден план за управление със Заповед No.РД-886 от 07.12.2007 г. на министъра на околната среда и водите.

Държавен регистрационен номер: ЗМ № 146.

Режими: Забраняват се дейности, свързани с или водещи до отводняване или нарушаване на водния режим; превръщане на ливадите и пасищата от държавния и общински поземлен фонд в обработваеми земи; намаляване на залесената площ от горския фонд; намаляване на горския фонд чрез смяна на предназначението на земята; намаляване на естествените гори; извеждане на сечи в гнездовите колонии на защитени видове птици; извеждане на сечи през периода март – юли (вкл.) на разстояние по-малко от 300 м от гнездовите колонии на защитените видове птици; добив на полезни изкопаеми по открит способ.

Според плана за управление на Защитена местност “Калимок-Бръшлен” 2006-2016 година, местността е с площ от 5771.6 хектара и включва земи от гр. Тутракан, с. Цар Самуил, с. Нова Черна, с. Старо село, с. Ряхово, с. Г. Враново, с. Бабово и с. Бръшлен.

Защитената местност е разположена по цялата дължина на бившата Тутраканска заливна низина, между Бобово и Тутракан и включва всички български дунавски острови в тази част на р. Дунав: Мишка, Малък Бръшлен, Пясъчник, Безименен, Калимок и Радецки. Районът попада на територията на две общини – Сливо поле и Тутракан, в две области – Русе и Силистра.

За територията е характерен умерено-континентален климат със значително годишно колебание на температурата. През зимата настъпват силни застудявания, а през лятото се регистрират големи горещини. Количеството влага във въздуха характеризира района като сравнително сух. Абсолютната влажност през лятото е три пъти по-висока отколкото през зимата.

На територията на община Тутракан се среща голямо разнообразие от почви: алувиални, алувиално-ливадни, ливадно-блатни, торфено-блатни, черноземни. Подходящи са за отглеждане на зеленчуци, зърнени и фуражни култури, лозя и други.

На някои от островите се срещат средноевропейски гори от бяла върба. По островите са разпространени източноевропейски тополово-върбови гори. Интензивни тополови култури се срещат в района на бившето Бръшленско блато, по островите Малък Бръшлен, Калимок, от външната страна на Дунавската дига.

Местността се характеризира със забележително биоразнообразие.

Екосистеми и биотопи

По Palaearctic Classification са представени 28 типа местообитания от различно йерархично ниво, принадлежащи към 10 основни единици. По EUNIS Classification са представени 23 типа местообитания от различно йерархично ниво, принадлежащи към 6 основни единици.

Флора и растителност

  • Водорасли (брой) 109
  • Мъхове (брой) 10
  • Гъби /макромицети (брой) 16
  • Лечебни растения (брой) 179
  • Висши растения (брой) 380
  • Растения с природозащите статус (брой) 16

ИЗТОЧНИК: Проект за управление на дунавските влажни зони (EuropeAid/115321/D/SV/BG), 2006

Установени са 380 таксона, в т.ч. 376 вида и 4 вида с по два подвида. Видовете са разпределени в 240 рода, принадлежащи към 76 семейства.

Установени са 16 растителни вида с природозащитен статус. 6 вида са от категория „застрашен“, 6 – категория „рядък“ от Червената книга на Бългаия. Обект на специална грижа са Бяла водна лилия, Бърдуче, Южна мехурка, Разковниче, Дяволски орех, Щитолистни какички, Плаваща лейка, Едноплоден хрян, Целолистен повет.

Фауна

  • Безгръбначни (брой) 500
  • Риби (брой) 67
  • Земноводни (брой) 10
  • Влечуги (брой) 11
  • Птици (брой) 207
  • Бозайници (брой) 46

ИЗТОЧНИК: Проект за управление на дунавските влажни зони (EuropeAid/115321/D/SV/BG), 2006

Районът е значимо местообитание на някои редки в европейски мащаб видове риби като Eudontomyzon danfordii, Acipenser nudiwentris, Acipenser ruthenus, Acipenser sturio, Acipenser stelatus, Acipenser guldenstaedtii, Husho husho, Lota lota и други. Много рядък вид са 10, застрашен вид – 10. Обект на специална грижа са есетровите, щипоците, михалца, върловка, дивия шаран.

В Червената книга на България са записани един вид земноводни и 1 вид влечуги.

29 вида птици са обект на специални мерки: Червеноврат гмурец, Черноврат гмурец, Голям воден бик, Ръждива чапла, Малка бяла чапла, Сива чапла, Нощна чапла, Блестящ ибис, Лопатарка, Голям корморан, Малък корморан, Сива гъска, Червен ангъч, Сива патица, Белоока потапница, Орел рибар, Кокилобегач, Северен славей, Белочела рибарка и други.

В местността са установени 6 вида прилепи с висок природозащитен статус. Редки видове са Лалугер, Сънливец, Голям хомяк, Видра, Пъстър пор, Степен пор и други.

Защитена местност “ Калимок-Бръшлен ” е създадена с цел да се защити една от малкото останали дунавски влажни зони и нейното уникално биологично разнообразие. Разглежданата територия може да се характеризира като една от 10-те най-представителни територии за страната. Основната консервационна стойност сеобуславя от наличието на естествени блатни, крайречни и преовлажнени местообитания. Посочената територия се явява местообитание за голям брой редки в национален и европейски мащаб растителни и животински видове и орнитологично важни места. Поради наличното богато биоразнообразие, ЗМ се явява привлекателно място за осъществявяне на екотуризъм. Защитена местност Калимок-Бръшлен обхваща площ от около 6000 хектара. Разположена е на територията на Тутраканската низина и включва българските острови по Дунава: Мишка, Малък Бръшлен, Голям Бръшлен, Пясъчник, Безименен, Калимок и Радецки. В защитената местност флората е представена от 109 вида водорасли, 10 вида мъхообразни, 16 вида гъби, над 300 висши растения.Най-голямото богатство са птиците. Заради над 242 вида птици, от които134 гнездящи, блатото до град Тутракан е обявено от Bird Life International за Орнитологично важно място.Най-приоритетни се явяват орнитоложките наблюдения, поради това, че птиците са най-многобройни, атрактивни и лесни за наблюдение. Други видове като къдроглавия пеликан и бялата лопатарка отглеждат тук малките си. За трети, като сивите жерави, местността се явява само междина спирка при тяхната миграция. Наблюдават се и птици, които зимуват тук, като червеногушата гъска, морския орел, гълъба хралупар, малкия нирец и голям брой зеленоглави патици. Наличието на тези птици през зимния период  дава възможност за развитие на екотуризма и през студените месеци на годината. Тук се намира една от най-големите чаплови колонии в България, а също така и едни от последните останали вековни брястове, черни тополи и вардимски дъб в България. Защитена местност Калимок- Бръшлен ще бъде привлекателна туристическа дестинация с потенциал за развитие на екологосъобразно и устойчиво земеделие, риболовът и производство на изделия от тръстика. В плана за управление са регламентирани всички дейности, които могат да бъдат извършвани на територията на защитената местност. Това включва мониторинг на компонентите на околната среда, ползване на ресурси, извършване на риболов, добиване на тръстика, билки и др. Планът предвижда четири зони на защитената местност. Първата зона се нарича сърцевина. Тя е с най-строг забранителен режим. Втората зона е тази за управление на биологичното разнообразие. В нея се допускат посетители, но в указаните туристически маршрути. В зоната за устойчиво ползване се допуска строителство на нови сгради и съоръжения, а в четвъртата зона са разписани условията за туризъм.

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ  И  ГРАНИЦИ

Географски

Защитената местност е разположена в източната  половина на бившата Тутраканска эаливна низина, между с.Ряхово и гр.Тутракан и включва всички български дунавски острови в тази част от река Дунав: Mишка, Малък и Голям Бръшлен, Пясъчник , Безименен, Калимок и Радецки.

Вижте Kalimok-Brushlen Protected Site на по-голяма карта

Административни

Административно районът попада на територията на две общини в две области – община Сливо Поле в област Русе и община Тутракан в област Силистра. На територията на  подразделенията на Регионални управления на горите (РУГ) Русе: Държавно горско стопанство (ДГС) – Тутракан и Държавно ловно стопанство /ДЛС/ „Дунав” – гр. Русе. Защитената  местност е в обхвата на Регионална инспекция по околнасреда и водите (РИОСВ) – Русе. Теритоята  попада в Северен централен район за планиране от Националния план за регионално развитие.

Община, Землище Горски фонд по цифров модел

/ ха /

Селскостопански фонд
по цифров модел
/ ха /

Площ от р. Дунав по цифров модел /ха/
Всичко по цифров модел

/ ха /

%
Община Тутракан 1063.6  3172.8  649.3 4885.7  69.4
З-ще гр.Тутракан 9.3  91.5  100.8  1.4
З-ще с.Цар Самуил 393.8  741.7 310.5  1446 20.6
З-ще с. Нова Черна 253.7  1097.1 115.6  1466.4 20.8
З-ще с. Старо село 406.8  1242.5 223.2  1872.5  26.6
Община Сливо поле 598.9  936.3 615.2  2150.4 30.6
З-ще с. Ряхово 298.1  243.2  467.9  1009.2 14.3
З-ще с. Г. Враново  105.8  –  105.8  1.5
З-ще с. Бабово 8.9  88.8  97.7 1.4
З-ще с. Бръшлен 291.9  498.5 147.3  937.7  13.3
Общо: 1662.5  4109.1 1264.5 7036.1
% 23.6  58.4  18  100

Екосистеми

Основните екосистеми за територията на ЗМ “Калимок-Бръшлен” представени във вариант, според градацията на намаляване на влажността са следните:

  1. Река Дунав и водоемите свързани с нея. Това са остатъците от бившите балта Калимок и Бръшленско и разливните територии край тях, отводнителните канали в низините и др.
  2. Крайречните заливни гори.
  3. Алувиалните наноси край река Дунав с пионерна, сравнително богата, крайречна растителност.
  4. Крайречни слабо засолени пасища
  5. Мезофилни ливади с високи треви
  6. Обработваемите площ, включително и такива, които редовно се заливат при високи води.

Природните местообитания са представени по Класификационните схеми на Palaearctic Classification и на EUNIS Classification. Посочени  са и типовете природни местообитания, включени в Приложение I на Директива 92/43/ЕЕС.

По EUNIS Classification са представени в 23 типа местообитания, от различно йерархично ниво, принадлежащи към 6 основни единици. Най-широко разпространени на територията на ЗМ Калимок-Бръшлен са обработваемите земи, водните пояси от тръстика и други високи хелофити  и горските екосистеми. По малки площи заемат сладководните местообитания и засолените пасища. Ограниченото им разпространение и концентрацията на видове с природозащитен статус ги правят уязвими и приоритетни за опазване.

КЛИМАТ

Фактори за формиране на местния климат

Източната област на Дунавската равнина,  в която попада ЗМ “Калимок – Бръшлен” се дели на 5 подобласти. Територията на обекта попада в Добруджанската подобласт, която граничи с р. Дунав и се простира на север от Лудогорието и на запад от Черноморската зона. Характеризира се найвече с хълмистия си дълбокоразчленен релеф.
Предпоставки за засилване на континенталната сухота и на контрасното термично изражение на климата са:
− широкият териториален обхват на тази част на Дунавската равнина,
− нейната значителна отдалеченост от високите орографски бариери на Карпатите и Стара планина,
− по-малкото климатично въздействие на Предбалкана, неутрализираното до голяма степен климатично влияние на Черно море от преобладаващият северозападен въздушен пренос.  За характера на умерено – континенталния климат, свидетелства значителното годишно колебание на температурата. През зимата настъпват силни застудявания, а през лятото се регистрират големи горещини.  Високите температури в района се съпровождат със засилване на изпарението и с бързо изчерпване на почвената влага, а твърде ниските температури са присъщи за проявените инверсии.

Особености на местния климат

Резкият контраст между зимните и летните условия характеризират климата на защитената местност, като подчертано континентален.
Температура на въздуха:
⇒зима – студена, абсолютна минимална температура (–27 ОС); средномесечни температури са около (–2 до –3 ОС)
⇒лято – сухо, топло, абсолютна максимална температура (+42,2 ОС);  средномесечните на юли надхвърлят 23 ОС.
⇒Есента и пролетта са краткотрайни. Въпреки студената зима, поради малката надморска височина, пролетта настъпва рано, но е по-студена от есента.
⇒Средната годишна амплитуда, е около 26 ОС и е най-голямата за странат.

Вятър

В района на ЗМКБ, североизточните и югозападните ветрове са с почти еднаква повторяемост. От наличните данни е установено, че само 28% от общия брой случаи времето е било тихо, като:

−През зимата преобладават югозападните ветрове – 37,6%,

−през пролетта североизточните – 29,4%,
−през лятото – североизточните и югозападните – 22 и 23%,
− през есента – североизточните 32,9%.

Средният годишен брой на дните със силни ветрове /над 14 м/сек/ е 58.
През лятото се появяват ветрове с големи скорости – до 40м/сек. Те винаги са свързани с градушки и гръмотевици.

Влажност на въздуха

Количеството влага във въздуха характеризира района на ЗМ, като сравнително сух. Абсолютната влажност през лятото е три пъти по-висока отколкото през зимата. Средните годишни стойности за района са около 8 hPa.

Облачност

За района на ЗМ годишният максимум е през зимата ( 7-8/10), а годишния минимум през лятото ( 2,5 – 3,5/10). Средния годишен брой на мрачните дни е 100-110, броят на ясните дни е между 70 и 80. През пролетния период при преминаване на студените фронтове в условията на циклоничнобарично налягане се развива купеста облачност, падат проливни краткотрайни валежи, придружени със силни гръмотевични бури, а понякога и градушки.  Средният годишен брой на дните с мъгла е 48,4, като месеците с най-голям брой мъгливи дни са декември – 10,7 и януари – 10,3. През пролетта броят на дните с мъгла намалява, а през летните месеци достига своя минимум – 0,1 през м.юни.  Появата на чести мъгли в района е резултат от близостта на р.Дунав.

Валежи

Режимът на валежите в този район на Дунавската равнина има подчертано континентален характер. Храктерен е летен (юнски) максимум и зимен (февруарски) минимум. Районът е сравнително сух, като:
− средната годишна сума на валежите е 562 мм, средногодишният  брой на дните с валежи е
138,9 дни.
− снежната покривка е с дебелина около 14 см, а средният годишен брой на дните със снежна
покривка е 48,4.

Появата на типичните североизточни ветрове през зимата обаче предизвикват отвяване и преотлагане на снежната покривка. Това предизвиква натрупването на снега във вид на дебели преспи, което води до нееднакво разпределение на почвената влага.  Валежният режим  поставя редица проблеми, свързани с повърхностното оттичане, особено поради наличието на високоподпочвени води.  Количествените показатели на валежите и на изпарението, заедно с естеството на геоложката основа определят смесеното ( дъждовно, снежно и карстово) подхранване на реките.

Слънчева радиация

Радиационниа баланс за района на ЗМКБ е 2001 – 2250 MJ/ кв.м.

Геология

Геоложки строеж, морфоструктури и морфометрия

Защитена местност “Калимок- Бръшлен” попада в района на Източна Дунавска равнина, Добруджанска подобласт.  Най-характерното за този район е развитата през кватернера льосова покривка. Релефът е своеобразно съчетание на елементите  на морфологията на подльосовия фосилизиран релеф и релефните форми, генетично свързани с акумулационните процеси на льосовия материал.
В ивицата между Русе и Силистра, където се намира ЗМКБ, върху миоценския субстрат се установяват разкрития на плиоценски седименти. В този район се наблюдава сравнително полегато и бавно затъващо към Дунавското крайбражие северно бедро на крупната Разградско – Самуиловска подутина. Тази гънкова структура е изградена от долнокредни баремски и аптски седименти. По дунавското крайбрежие върху миоценските седименти се открива и участието на плиоценски седименти.

Геоморфология на релефа

Най-голямата височина на Дунавската равнина, именно в източната й част и най-дълбокото разчленение на релефа, представляват отражение на проявените по-интензивни епирогенни издигания през неогена и кватернера. Режимът и амплитудата на тези позитивни неотектонски движения могат да бъдат дешифрирания, чрез анализирането на броя и възрастта на денудационните нива и речните тераси.

Най-старото морфостратиграфско ниво тук, което свидетелства за първоначалното развитие на релефа през неогена е сарматско – понтийската денудационна повърхнина. Развитието на релефа през левантиена е маркирано от добре запазеното левантийско денудационно ниво. Отделните етапи в оформянето и развитието на релефа през кватернера могат да се дешифрират от добре запазените речни тераси по долините на реките в района. Тук се установяват 4 надзаливни тераси със средна относителна височина 3-4 до 20-24 м., които в изпъкналите части на всечените меандри на долините на реките представляват типични полигенни тераси. Особенно изразителни са следите на речните тераси между Русе и Силистра, където терасния комплекс е съчетан от наличието на 2 заливни ( 4-7м.) тераси и 3 надзаливни тераси ( 15-22, 30-36, 54-65).
Облика на релефа на ЗМ “Калимок – Бръшлен” до голяма степен е обусловен от отложената тук през младия плейстоцен льосова и льосовидна покривка. Тя е воалирала дольосовия релеф и е заличила неговите контрастиращи и карстови форми.

В Източната Дунавска равнина осезаем негативен морфогенетичен ефект показват свлачищните процеси, тяхното прерастване във внезапни срутвания са особенно характерни за района на Тутракан. Тук водоносният хоризонт на миоценските мергели, предопределяйки суфизионната дейност на подпочвените води през пролетта при по-значително инфилтриране на дъждовни води и при набиране на по-голяма инерция в гравитационното свличане, създава възможности за ускорени, катастрофални свличания.
Характерна за района е и плоскостната ветрова и водна ерозия, разрушаваща структурата на почвената покривка, а също така и въздействието на дълбоката линейна ерозия.
През последните години се наблюдава брегова ерозия на българския бряг на река Дунав, от 451 км до 475 км. Налага се провеждането на спешни противоерозийни мероприятия за осъществяване на брегоукрепването. Съвременият облик на територията на ЗМ “Калимок – Бръшлен” е плод на продължително и
сложно развитие. Основният фактор в това развитие е морфотектонският т.е движенията на земната кора.

Главния фактор за развитието на релефа в тази част на България са изключително активните тектонски процеси през различните етапи от палеогеографската еволюцията. Тези тектонски процеси предопределят развитието на обширната Дунавска платформена равнина, подложена на негативни движения и еднообразна седиментация, довели до нейния плосък, пластово – равнинен релеф.

ХИДРОЛОГИЯ

Хидрология и хидрография

Значителни промени на естествения хидрологичен режим на територията на Тутраканската низина са настъпили вследствие на андигирането на Тутраканската низина от р. Дунав със завършената през 1947 г. крайбрежна дига. Чрез нея се прекъсва пряката връзка на блатата в низината с река Дунав, което води до тяхното изплитняване. Дигата прекъсва и ежегодните заливания на низината от високите черешови води на р. Дунав. Тези деструктивни за дивата природа на низината последствия се усилват и от изграждането на напоителна и отводнителна система към 1952 г. Тя допълнително осушава бившите заливни земи и блата. Леглата на двве реки: Търчил и Крапинец са коригирани, удълбочени и превърнати в отводнителни канали.
Системата в разглеждания район е съставена от 4 отводнителни, 4 напоителни помпени станции и система от отводнителни и напоителни канали.
Функциониращи са 2 отводнителни и 1 напоителна помпени станции. Разграбени и унищожени са 2 отводнителни помпени станции и 2-те помпени станции захранващи рибарника.
През 1981 г. започва строеж на най-големите рибарници в България, рибарниците Нова Черна. Изградени са на площ от 600 ха.
През територията на ЗМ “Калимок-Бръшлен“ в миналото в Дунав са се вливали две реки: Крапинец и Топчийска. Днес и двете реки изчезват преди да достигнат защитената местност. През самото блато е протичала р. Търчила, превърната в отводнителен канал. Днес играе основна роля за протичане на водата във възстановената зона.

ПОЧВИ

Разпространение и характеристика на почвите

На територията на община Тутракан се среща голямо разнообразие от почви: алувиални, алувиално – ливадни, ливадно – блатни, торфено-блатни, черноземни. Тези почви са подходящи за отглеждане на зеленчуци, зърнени и фуражни култури, лозя и др. Суховеите и недостатъчните валежи през лятото причиняват ерозия на почвата Широката отвореност на територията на общината към север е причина североизточните ветрове да отвяват снежната покривка и да нанасят поражения на посевите на територията на Тутраканската низина.

Основни видове почви в ЗМКБ

⇒ Алувиални и алувиално-ливадни, карбонатни и наситени, песъкливи и песъкливоглинести (по почвено-картографски различия според картата на България от 1968 год.) Неразвити (ненаситени) алувиални и наситени алувиално-ливадни почви (по почвеногенетични различия според националната класификация на почвите от 1992 год.) Dystric-skeletic + Eutric- skeletic Fluvisols (Fldy-sk + Fleu-sk), sandy and loamy (по почвенотаксономични различия според World reference base for soil resources WRBSR от 2002 год.)

Алувиално-ливадните почви заемат най-често заливната и първата надзаливна тераса. Тези почви се развиват при близко ниво на подпочвените води най-често от 1 до 2-2.5 м. Почвообразуващите материали са речните наноси и имат разнообразен характер. Характеризират се със слабо напреднал почвообразувателен процес.

Върху тях добре се развива ливадно-блатна и блатна растителност. Отличават се с високо плодородие. Върху тях се отглеждат зеленчукови култури. Подходящи са и за отглеждане на фуражни технически и овощни култури.

⇒ Ливадно-блатни, леко глинести (по почвено-картографски различия според картата на България от 1968 год.) Наситени блатни почви (по почвено-генетични различия според националната класификация на почвите от 1992год.) Eutric Gleysols (Gleu), slightly clyey (по почвено-таксономични различия според WRBSR от 2002 год.)

Ливадно-блатните почви са разпространени в крайдунавските низини – около Нова Черна, Старо село и Цар Самуил. Те се формират под влиянието на типична хидроморфна растителност и високо ниво на подпочвените води – 50-100 см., а във валежните периоди до самата повърхност. Наблюдават се в периферните части на блатата, в които през по-голямата част от година водата е на повърхността. Развитието им е свързано с преовлажняване и натрупване на органично вещество от ливадната и блатна растителност. Без провеждане на отводнителни мероприятия ливадно-блатните почви са непригодни за земеделие. Слабо заблатените могат да се използват за ливади и пасища, но тревите са с ниско качество.

⇒ Ливадно-черноземовидни (заблатени), тежко песъкливо глинести до леко глинести (по почвено-картографски различия според картата на България от 1968 год.) Тъмни (черноземовидни) почви (алувиално-ливадни) (по почвено-генетични различия според националната класификация на почвите от 1992 год.) Mollic (Gleyic) Fluvisols (Flmo(gl), heavy loamy to slightly cleyed (по почвено-таксономични различия според WRBSR от 2002 год.)

Ливадни черноземовидните заемат високите части на заливната и първата надзаливна тераса, с дълбочина на подпочвените води 1-2 м. По-широко разпространени са около река Дунав, в района на Нова Черна и Цар Самуил, в райони с по-големи релефни понижения и са подложени на поголямо заблатяване и оглеяване на профила. Тези почви са известни с високото си плодородие и са пригодни за отглеждане на всички зърнени, технически, фуражни и зеленчукови култури.

⇒ Алувиално-ливадни с ливадни черноземи, песъкливо-глинести (по почвено-картографски различия според картата на България от 1968 год.) Тъмни алувиално-ливадни с глеевидни черноземи (по почвено-генетични различия според националната класификация на почвите от 1992 год.) Mollic Fluvisols + Gleyic Chernozems (Flmo+ CHgl), loamy (по почвено-таксономични различия според WRBSR от 2002 год)

Алувиално-ливадните почви заемат централната част на речните реки, по посока към първата незаливна тераса. Алувиално-ливадните почви имат високо природно плодородие, но при продължителна обработка съдържанието на хумус и хранителни елементи силно намалява.

⇒ Ливадни черноземи, средно до тежко песъкливо-глинести (по почвено-картографски различия според картата на България от 1968 год.) Глеевидни черноземи (по почвено-генетични различия според националната класификация на почвите от 1992 год.) Gleyic Chernozems (CHgl), moderately to heavy loamy (по почвено-таксономични различия според WRBSR от 2002год.)

Ливадните черноземи заемат първата надзаливна тераса, с дълбочина на подпочвените води над 2 м (до 4-5 м). По-широко разпространение тези почви имат около река Дунав, в землищата Нова Черна и Старо село. Тези почви са известни с високото си плодородие и са пригодни за отглеждане на всички зърнени, технически, фуражни и зеленчукови култури.

⇒ Излужени черноземи, тежко песъкливо-глинести (по почвено-картографски различия според картата на България от 1968 год.) Обикновени черноземи (по почвено-генетични различия според националната класификация на почвите от 1992 год.) Haplic Chernozems (CHha), heavy loamy (по почвено-таксономични различия според WRBSR от 2002 год.)

Излужените черноземи заемат голямата част от агроекологичния комплекс и са формирани върху типичен и глинест льос и льосовидни материали. Разпространени са в Нова Черна, Старо село, Белица и др.

⇒ Ерозирани излужени черноземи (по почвено-картографски различия според картата на България от 1968 год.) Наситени регосоли (по почвено-генетични различия според националната класификация на почвите от 1992год.) Eutric-aric Regosols (RGeu-ai) (по почвено-таксономични различия според WRBSR от 2002 год.)

Ерозионните процеси в този район са значителни, затова слабо до средно ерозираните почви заемат около 40% от площта на излужените черноземи. Защитата на тези почви от ерозия е найважното мероприятие. Прилагат се технически, агротехнически и лесотехнически средства. При прилагане на правилни технологии са подходящи за отглеждане на лозя, зърнено-житни култури и по-малко овощни видове.

Продуктивни възможности на земите

Общите продуктивни възможности на земите в Агроекологичен комплекс 4, където спадат и тези на ЗМ Калимок-Брашлен и прилежащите теритотии, се характеризират със сравнително висок среден агрономически бонитет 78 бала, което ги причислява към бонитетната група на “добри земи” –

Почвени процеси

Напоителна и отводнителна система е изградена към 1952 г. Тя осушава бившите заливни земи и блата. Леглата на двете реки: Търчила и Крапинец са коригирани, удълбочени и превърнати в отводнителни канали.

Системата в разглеждания район е съставена от 4 отводнителни, 4 напоителни помпени станции и система от отводнителни и напоителни канали.

За оценка на ерозионните процеси на територията на ЗМКБ, обектът е проучен допълнително на терена през август 2005 г.

За част от обекта се извършват укрепителни работи, с цел предотвратяване на бреговата ерозия по р. Дунав. Обхватът не е достатъчен за решаване на проблема. Необходимо е тези дейности да продължат от о-в Безименен до о-в Калимок.

Защитена мес­т­ност Калимок-Бръшлен

Защитена мес­т­ност Калимок-Бръшлен се на­ми­ра на 30 км от Русе на те­ри­то­ри­ята на об­щи­ни­те Тутракан и Сливо поле. Тя е раз­по­ло­же­на по ця­ла­та дъл­жи­на на бив­ша­та тут­ра­кан­с­ка за­лив­на ни­зи­на меж­ду Бабово и Тутракан и включ­ва всич­ки бъл­гар­с­ки ду­нав­с­ки ос­т­ро­ви в та­зи част от р.Дунав: Мишка, Малък Бръшлен, Голям Бръшлен, Пясъчник, Безименен, Калимок, Радецки и Тутракан. Територията на за­щи­те­на­та мес­т­ност об­х­ва­ща 5952 ха. Създадена е през 2001 го­ди­на за съх­ра­ня­ва­не уни­кал­но­то раз­но­об­ра­зие на ед­на от Дунавските влаж­ни зо­ни – 400 ви­да растения, 60 ви­да риби, 20 ви­да вле­чу­ги и земноводни, 240 ви­да пти­ци и хи­ля­ди ви­до­ве безгръбначни.

Със сво­ите блата, тръс­ти­ко­ви масиви, за­лив­ни гори, влаж­ни ли­ва­ди и пя­съч­ни ко­си за­щи­те­на­та мес­т­ност е иде­ал­но мяс­то за хора, ко­ито оби­чат да наб­лю­да­ват птици, да ка­рат ка­ну или да пре­ка­рат ня­кол­ко дни сред ти­ха­та ат­мос­фе­ра на природата, до­ка­то си по­чи­ват или ло­вят риба.

За ор­ни­то­ло­зи от цял свят пред­с­тав­ля­ват ин­те­рес птиците, хра­не­щи се, миг­ри­ра­щи или зи­му­ва­щи в Калимок-Бръшлен. Сред тях са зас­т­ра­ше­ни­те ви­до­ве къд­рог­лав пеликан, ма­лък корморан, бе­ло­че­ла и чер­ве­но­гу­ша гъска, бе­ло­ока потапница, вод­но шиварче, ли­ва­ден дър­да­вец и др.

Допълнителна информация за защитена мес­т­ност Калимок-Бръшлен можете да намерите на сайта, а за всички защитени територии в България на адреса.

Утвърден е планът за управление на ЗМ Калимок-Бръшлен

12.03.2008г. Планът за управление на Защитена местност Калимок-Бръшлен е утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите. Планът за управление е документ за опазване на природата, балансирано използване на природните ресурси на защитената територия и превръщането й във фактор на регионалното развитие. В него са регламентирани всички дейности, които могат да бъдат извършвани на територията на защитената местност. Това включва мониторинг на компонентите на околната среда, ползване на ресурси, извършване на риболов, добиване на тръстика, билки и др. Планът предвижда четири зони на защитената местност. Първата зона се нарича сърцевинна. Тя е със най-строг забранителен режим. Втората зона е тази за управление на биологичното разнообразие. В нея се допускат посетители, но в указаните туристически маршрути. В зоната за устойчиво ползване се допуска строителство на нови сгради и съоръжения, а в четвъртата зона са разписани условията за туризъм. Защитена местност Калимок–Бръшлен обхваща площ от около 6000 хектара. Разположена е на територията на Тутраканската низина и включва българските острови по Дунава: Мишка, Малък Бръшлен, Голям Бръшлен, Пясъчник, Безименен, Калимок и Радетски. В защитената местност флората е представена от 109 вида водорасли, 10 вида мъхообразни, 16 вида гъби, над 300 висши растения.Най-голямото богатство са птиците. Заради над 242 вида птици, от които134 гнездящи, блатото до град Тутракан е обявено от Bird Life International за Орнитологично важно място. Защитена местност Калимок- Бръшлен ще бъде привлекателна туристическа дестинация с потенциал за развитие на екологосъобразно и устойчиво земеделие, риболовът и производство на изделия от тръстика. Източник: РИОСВ-Русе

Защитена местност „Калимок Бръшлен” се намира по поречието на река Дунав в общините Сливо Поле (Русенска област) и Тутракан (Силистренска област). Тя обхваща всички български острови по реката, между които Калимок и Бръшлен. Името на местността произлиза от едноименните езера, които са били разположени тук в миналото. Областта между градовете Русе и Тутракан е била най-голямата низина в Дунавската равнина през тракийско време. Блатата привличали хората с богатата прехрана, която предлагали, разказа господин Куцаров. Той ни запозна с увлекателната история на реката, която е била северна граница на империята и именно затова в много селища по поречието са били изграждани тракийски крепости. Тук се намира и една от най-големите тракийски области, залята от реката, от която днес е останала единствено гробницата при село Бабово, където не може да се влезе заради иманярските кражби и липсата на средства за опазването й.

Защитената местност има богато биоразнообразие, което я прави привлекателно място за развитието на екотуризъм. Тя обхваща площ от около 6000 хектара и е местообитание на много редки растителни и животински видове. Флората е представена от 109 вида водорасли, 14 вида гъби и над 300 вида висши растения, като бяла водна лилия, бърдуче, южна мехурка, разковниче, дяволски орех и други. Най-голямото и богатсво обаче са птиците – общо 242 вида, от които 134 са гнездящи. Къдроглавият пеликан и бялата лопатарка например са постоянни обитатели, докато други – като червеногушата гъска, морският орел, корморанът, идват тук единствено, за да презимуват.

Дунавските острови – естествен филтър

„Дунавските острови са от изключителна важност за долното течение на реката”, каза г-н Куцаров. За съжаление – продължи той – на едва малка част от тях са запазени естествените гори. Някои от тях се използват за горско стопанство. А други са предпочитано място за гнездене на много колониални птици – дъждосвирки, рибарки, чайки. Отвесните брегове се използват за гнездене на лястовици.

Във всичките по-големи дунавски острови има вътрешни водоеми и блата. Островите се явяват като естествен филтър – те усвояват голяма част от органичното замърсяване във водите на Дунав. Засега обаче няма организирани акции по почистване.

Островите „растат”, отлагайки нови пясъчни коси. В същото време обаче, реката силно „изяжда” брега и това е причината за изграждането на специално брегоукрепване. През последните години трафикът по река Дунав е унищожил над 100 метра от брега.

Има различни проекти за корабоплавателен път по реката, за които обаче е необходимо нейното удълбаване на много места. Специалистите имат опасения, че това ще промени динамиката на реката и ще се загуби голяма част от подпочвените води.

Новите проекти, свързани с развитието на туризма в региона

Центърът на село Бръшлен е обновен по програма „Екообщност”. Благодарение на този проект са построени детска площадка, информационно табло в помощ на туристите и с обозначени на него различни пешеходни, колоездачни и речни маршрути, както и беседка за отдих. Благодарение на селското читалище като неправителствена организация, село Бръшлен успява да кандидатства и да спечели този проект. Г-н Крумов, кметът на село Бръшлен, е млад и енергичен човек, изпълнен с ентусиазъм за бъдещето на селото. С негова помощ и тази на доброволци и дарители, общината успява да построи този специален кът за отдих. В бъдеще се очаква подобна беседка да бъде изградена и край могилата при село Бабово. Друго полезно за туристите средство, осигурено от „Екообщност” е безжичен интернет.

Местното население се опитва да привлече туристите и е готово да даде подслон на всеки, който е решил да се разходи или покара колело по екопътеките. За любителите на екстремните преживявания се предлага возене в открит джип по живописните маршрути.

Всеки може да си отпочине на брега на река Дунав, да се наслади на приятната атмосфера или семейно да си направи барбекю. За любителите и биолозите-изследователи местността предлага разнообразие от флора и фауна.

Според предпочитанията си, туристите могат да избират различни маршрути – пешeходни, колоездачни и други. Човек може и да не планира почивката си, защото екопътеките са подходящи и при дъждовно време.

Всеки посетител би могъл да види и почувства невероятната природа и съчетанието на блатни местности и живописна флора. Чифлишката гора е другата местна забележителност, която е чудено място за отмора и почивка.

0 Comments

Няма коментари

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.