История

Shrewd Way To Get Buy A Research Paper For College Cheap https://www.gearbest.com/forum/topic-t1605.html Clever Method Of Getting How To Buy A Good College Term Paper Online

Тутракан (Трансмариска/Transmarisca/Тамартаркан/Тарака/Тутракан/Тутрака) е създаден като крепост в римско време под името Трансмариска от император Диоклетиан след една от победите му срещу вражески племена.

В продължение на шест столетия ( I–VI) античното селище и крепост Трансмариска, разположена на територията на съвременния град Тутракан има важна роля в отбраната и функционирането на римският и ранновизантийски лимес. Кастелът е един от четирите най-големи военноадминистративни центрове по границата на провинция Долна Мизия, а през V–VІ в. Трансмариска е средище на епископия.

Могат да са проследят три основни етапа от живота и историята ѝ. Първият е от възникването на селището до края на ІІІ в. Вторият етап включва периода от края на ІІІ в. до края на ІV- началото на V в. И последния етап от историята на Трансмариска е до края на късната античност, респективно началото на VІІ в. Относно датировката за възникването на селището, археологическите проучвания през последните 2 десетилетия сочат, че Трансмариска възниква в края на първата половина на I век. Градът е част от голямата строителна програма, предприета от Диоклетиан за стабилизиране на отбранителната мощ на долно дунавския лимес. Императорът лично посещава Трансмариска по време на своите инспекции по реката. Тази дейност е отразена в имперски строителен надпис от Тутракан (сега в Букурещ). Той е аналогичен или подобен на група надписи, свързани с укрепителните мероприятия на Диоклетиан. Според надписа от Трансмариска тази крепост е построена през 298/299 г.по нареждане на император Диоклециан. Той посетил Трансмариска на 18.10.294 г. Неговата програма за възстановяване на лимеса по долното течение на Дунава е позната и от 4 други сходни надписа , но за първи път тя се свързва със сигурно крепостно строителство.

Българското селище Тутракан възниква със създаването на българската държава през VІІ в.   От края на VІІ до началото на ІХ в. селището е център на  административно-политическа област на България.

През ХІІ век арабският географ Идриси дава описание на крепостта като процъфтяващо стопанско средище В края на ХІV в. градът е в границите на Търновското царство.

През 1388 г. Тутракан пада в турски ръце и той се превръща в малко селце, което две столетия е забравено и едва от XVII-XVIII век започва да се споменава от чужди пътешественици и се отбелязва в османски документи.

В миналото населението на този край се занимава със земеделие и скотовъдство, а също и с риболов.

От занаятите добре развити са абаджийството, ковачеството, кундурджийството, гемиджийството / лодкостроителство/ и грънчарството. Освен това в Тутракан има мутафчии, тухладжии, бакали, търговци и др. – нещо, което говори за много оживена стопанска дейност в града. Установени са добри търговски връзки с Австро-Унгария, за където се изнасят зърнени храни и лодки, а се внасят бакалски стоки.

Започва борбата за културно-национална самодейност и в Тутракан през 1862 г. се открива българско училище. Тутракан е включен в плановете на българското национално – освободително движение. През 1867 г. оттук преминава четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски, а през 1876 г. и четата на Таньо Стоянов – Войводата, която е епизод от Априлската епопея. В последната Руско-турска война от 1877/8 г. като доброволци участват и много тутраканци.

След Освобождението Тутракан бележи икономически и културен възход. Градът наброява около 10 хил. жители и се равнява с градове като Видин, Лом, Търново, Свищов, Ловеч, като по търговия дори ги надминавал.

След Освобождението, Тутракан се отличава като най-големия център на риболова по Долния Дунав.

По силата на Букурещкия договор е сложен край на Междусъюзническата война и Тутракан преминава в Румънънско владение. Включването на България в Първата световна война срещу Румъния води до освобождаване на територия. Епични боеве се водят при Тутракан, превърнат в непристъпна крепост, отбранявана от 40-хилядна румънска армия. Българските военни сили, командвани от ген. Пантелей Киселов, проявяват безпримерна храброст и героизъм.

На 5 и 6 септември 1916 г. в сражение румънската армия е разбита и Тутракан е освободен. Битката, наречена от народа “Тутраканска епопея”, е прелом в хода на войната, една от кулминациите на Добруджанския фронт. Първата световна война завършва с нова национална катастрофа за България. Добруджа отново преминава във владение на Румъния. Вторият окупационен режим води до икономическо и културно западане на Тутракан и селата. Местното българско население преживява години на жестока асимилация и терор. На 7 септември 1940 г. в Крайова е подписана спогодба между България и Румъния, прецедент в световната история, според която Южна Добруджа по мирен начин е възвърната в пределите на България. Според една от клаузите се извършва размяната на населението между двете страни. От града са изселени 4237 румънци-колонисти, а на тяхно място в Тутраканско идват българи от Северна Добруджа.

Паметници на свободата и паметни плочи в Тутракан, с.Старо село, Белица и Шуменци напомнят за герои и събития, станали по добруджанската земя.