Гробница и тутраканска епопея

Юни 1913 г. – докато българите се сражават срещу гърци, сърби и черногорци в Македония, без да обяви война румънската армия нахлува в България и с това решава изхода на Междусъюзническата война. Румъния заграбва Южна Добруджа. Румънските власти влагат значителни средства за укрепяването на новата гранична линия и за две години превръщат Тутракан в една от най-мощните крепости на р. Дунав.

На 1 септември 1916 г. България, за да защити националната си гордост, обявява война на Румъния. Срещу внушителната румънска сила е противопоставена част от 3-та българска армия в състав – Четвъртата Преславска пехотна дивизия, Първа бригада от Първа Софийска дивизия и Дунавски отряд, под общото командване на началника на 4-тапреславска дивизия генерал-майор Пантелей Киселов с численост 55 000 души, 132 оръдия и 53 картечници.

Атаката започва на 5 септември сутринта. В заповед от този ден до войниците на 4-а Преславска дивизия нейният командир ген. Пантелей Киселов заявява: „Денят на разплатата, който тъй дълго очаквахме, дойде. Войната на Румъния е обявена… Нам се падна завидният жребий да накажем един вероломен и подъл съсед“.

Той среща ожесточена съпротива от румънските военни сили, но до вечерта главната укрепена позиция пада. На 6 септември настъплението продължава и в Следобедните часове румънският гарнизон се предава. Вечерта ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан. Българската армия пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника. Победата при Тутракан поставя началото на освобождението на цяла Южна Добруджа. Тутраканската битка е известна и като „Тутраканска епопея“.

Поражението е прието от румънците така: „Тутраканския срам не само ни удари плесница по лицето, но повлия дълбоко върху по-нататъшното развитие на войната. Той е първоначалната причина за нашите нещастия и за разгрома който последва“.

Още през 1916 г. един български автор оценява победата: „Тутракан! Това е възмездието… След победата при Тутракан, казаха: Върнахме си българския град, взехме си Добруджа. Аз казвам: Не град си върнахме… Там си върнахме честта“.

Непосредствено след епичната битка, командването на ІV-та пехотна Преславска дивизия решава всички убити на бойното поле български, румънски и немски воини да бъдат погребани във форт № 7 на румънската укрепителна линия на крепостта, на 8 км от гр. Тутракан.

При Тутракан вечен покой намират над 8000 войници и офицери, от които 1764 – български.

Признателното поколение издига през1922 г. паметник – обелиск, запазен и до днес, на който на български, немски, румънски и турски език са изписани думите ”Чест и слава на тия, които знаят да мрат геройски за техното отечество”.

1996 година е подета кампания за изграждане на Алея на славата с изписване имената за загиналите в битката, с финансовата подкрепа на общините, това високо патриотично дело е завършено.

През 2002 г. е разработен проект за пространствено оформление на Мемориал “Военна гробница-1916 г.”, изграден е парк, сцена за официалните чествания, монтирани са на вечен страж две гаубици “Круп”. През пролетта на 2007 г. тържествено е осветен параклис “Свети Георги Победоносец”.

Мемориалът е посещаван ежедневно от граждани и от близки и потомци на загиналите, да се поклонят и да поднесат венци цветя в памет на загиналите герои за Тутракан и Добруджа.